Интервю на Петър Славов, Председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк, в седмичното издание на Капитал

 

„Икономиката, глупако?“ е крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г.

 

Ако трябва да перифразираме днес тази реплика през философията на Петър Славов -  председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД, тя би звучала като заглавието на този текст.

 

Съветът на Петър Славов към днешна дата към всеки стопански субект е приоритетът винаги да бъде фокусиран върху човешкия фактор.

 

“Ние смятаме, че в следващите десетилетия напред, това което ще прави разликата в отделните икономики, това е човешкият фактор и подготовката, образованието и квалификацията на човешкия фактор. Ние в България, ако имаме проблем в нещо това е не е толкова политическата обстановка, колкото, че не обърнахме внимание на този елемент от икономиката.”

 

През 2001 г. Славов е един от основните участници в създаването на ПроКредит Банк (България) ЕАД и от тогава до днес е част от управлението ѝ

 

ПроКредит Банк България и нейния клон в Гърция са 100% собственост на ПроКредит Холдинг АГ, със седалище във Франкфурт на Майн, Германия. ПроКредит Холдинг е компанията-майка на ориентираната към развитие международна група ПроКредит. Повечето банки ПроКредит извършват дейност в Източна и Югоизточна Европа, но групата е представена и в Южна Америка и Германия.

 

“Парите много бързо си намират пътя, по който да вървят. Това, което най-много ги притеснява и най-много ги кара да заобикалят и да минават по други пътища, е липсата на предвидимост.

 

Една успешна компания не се създава в условия на комфорт. Тя се създава в условия на конкуренция и на това да си по-добър от останалите, но липсата на предвидимост кара парите да търсят други места, казва Петър Славов.

 

Фокусът на банката са малките и средните фирми, както и гражданите, които желаят да спестяват. 

 

Отличителна черта на ПроКредит Банк е, че избягва агресивното насърчаване на потребителското кредитиране, въпреки името ѝ, което идва от латински и означава буквално “за кредитиране”.  Част от философията на финансовата структура  е устойчива възвращаемост на инвестициите в дългосрочен план, вместо краткосрочно умножаване на печалбата.

 

Петър Славов е част от ПроКредит банк  от създаването ѝ през 2001 година.

 

Повечето от хората във финансовата институция също са дългогодишни служители. Това важи и за четиримата изпълнителни директори на банката, някои от тях са в нея още от самото начало и са се изкачили от основата на професионалната стълбица до върха ѝ. Всички са завършили и ПроКредит Академията във Фюрт, Германия

 

Вратите им са отворени по всяко време, а вместо дебели стени, чакални и секретарки, има големите витрини и много жива растителност.

 

В момента България се намира в интересно положение, смята Петър Славов. Докато останалата част от света навлиза от един икономически цикъл в друг, то страната сякаш закъснява с движението си в тази посока.

 

“В Германия лихвите по жилищните кредити са два пъти по-високи, отколкото в България. Същевременно и лихвите по депозитите в немските банки са два пъти по-високи, т.е. не само че в България, можете да вземете банков креди два пъти по-евтино отколкото в Германия, което звучи абсурдно, но, отгоре на това, можете да си депозирате парите на два пъти по-висока лихва в Германия, отколкото в България.” дава пример банкерът.

 

“Преди година и нещо започнах да говоря за един термин стагфлация – всички го бяхме учили по книгите, но никой не беше живял в условията на стагфлация (бел. р. забавена икономика), но ето, сега го правим.

 

Освен че за хората с моята професия не е неочаквана - не мисля, че ще е изненада и ако кажем, че ще продължи още няколко години.”, казва Славов.

 

Шегува се, че спестяването от една страна носи психологически комфорт, но след това е и въпрос и на безизходица.

 

“Ако го погледнете в по-глобален и по-широк аспект – какво да ги правите тези пари?

 

И като няма какво да ги правите  - вкъщи може да ви ги откраднат или някой да ги похарчи за нещо и вие ги слагате в банката, но като станат прекалено много и ние трябва да ги направим нещо тези пари. Но като няма какво да ги направим, ние не искаме да плащаме. Но вие все така няма какво да правите с тях, няма къде да ги сложите и в един момент се получава една ликвидност, която не кореспондира с активната част на операциите.”

 

Според него българският банков сектор е прекалено наситен. “Прекалено много са банките на пазара, не случайно виждате тези процеси на консолидация, които според мен, ще продължават и по отношение на ликвидността и на депозитите”, прогнозира още Славов. Самият той не прилича на класически мениджър от света на парите. Няма строги ризи, сака и вратовръзки. Казва много повече от онова, което колегите му обикновено си позволяват да говорят публично.

 

“В момента никоя от банките не смее да започне да прави това, което трябва да прави и да започне да вдига лихвите. Но и това ще стане - въпросът е, че никой не иска да е първи заради силната конкуренция.”, продължава Петър Славов.

 

“Никой не смее да се изкашля. Първият, който се изкашля, ще го набедят за болен от Ковид.”, описва алегорично положението в сектора.

 

Ситуацията на високи инфлационни нива и ниски лихвени проценти, подпомага бизнеса да си обслужва много по-лесно задълженията.

 

Банковата система в момента е с по-висока печалба от нормалното. Славов обаче има съмнения, че това нещо ще продължи много дълго.

 

Ръстът в печалбите се дължи на няколко неща, обяснява той.

 

От една страна маржовете между активни и пасивни операции все още са достатъчно високи, за да обуславят тези печалби. “Нещо повече, парите които ние като банка не ползваме за финансиране, ги даваме на централните банки на другите държави и ни плащат над 3% в момента и то за еднодневни и двудневни и едноседмични депозити.”

 

Друга част от печалбата на банките идва по линия на качеството на портфейлите. Високата инфлация “изчиства” портфейлите, защото позволява на компаниите по-успешно по-бързо и по-лесно да обслужват задълженията си, при равни други условия.

 

“Портфейлите ни нямат онези допълнителни разходи, които един портфейл обикновено носи – разходите за обезценка. Тази обстановка на високи инфлационни нива и ниски лихвени проценти, подпомага бизнесът да си обслужва много по-лесно задълженията.”

 

“Аз не се радвам на  това, че банковата система в момента е с по-висока от нормалното печалба и не мисля, че това нещо ще продължи много дълго.”, категоричен е Славов

 

Прогнозата му за следващите години в макроикономически план – по-високи лихвени нива, относително висока инфлация, отрицателни или нулеви икономически ръстове.

 

Обобщава го като “нищо изненадващо” -  просто цикличност в икономиката.

 

Когато попитате Петър Славов какви новинарски и информационни източници чете, той отговаря. “Чета Кейнс … и Габриел Гарсия Маркес в оригнал”. В централата на банката книгите са навсякъде. Започва се с малка библиотека още от асансьора при паркинга, следва втора на нивото на клиентското обслужване и така нагоре по етажите. В образованието на служителите също се инвестира много. Славов също води курсове, за които обаче има импровизиран изпит върху някой от класиците на макроикономиката като Кейнс и Фридман, например.

 

“Тези компании, които работят в условията на ниски лихви, те пропускат момента да се приготвят за нещо, което ще дойде неизбежно”, продължава анализа си Славов.

 

Казва, че ако нещо прави разлика между сегашната и предишната финансова криза, това е пазарът  на труда. С уговорката, че терминът “криза” е журналистическа измислица, докато теорията нарича процеса “цикличност”.

 

При висока инфлация, рецесия, отрицателни или нулеви икономически ръстове, обикновено има безработица. В България обаче, според Славов, няма кой да бъде изваден, защото пазарът на труда се променя и в бъдеще той ще бъде много по-различен. Това предизвиква друг интересен процес:

 

“Тази висока безработица, която е характерна за подобни периоди, а в момента я няма – тя потиска инфлацията. Какво се случва, когато обаче безработицата е ниска, като в сегашната ситуация и стремежът от страна на бизнеса е към заетост – все повече и повече плащате на тази заетост и я търсите, това допълнително помпа инфлацията.”

 

Оприличава процеса на опит да се гаси огън с бензин и добавя "Затова аз говоря за структурен подход към проблема с пазара на труда. За мен в следващите десетилетия ключов термин няма да бъде финансова криза или инфлация, а ще бъде пазарът на труда.”